ДОСТОЛЀПНО

ДОСТОЛЀПНО нареч. Старин. С достолепие, с достойнство. Ние се гледахме смаяни и се питахме достолепно ли е за нас да присъствуваме на концерта. Ив. Вазов, Съч. XI, 64. Спокойно и достолепно поздрави той тълпата войскари, която пълнеше не само мегдана пред конака, ама и улиците наоколо. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 130. Зосим излиза, а игуменът остава и продължава да се жабури с ракия. Когато вратата се отваря, той скрива шишето и застава достолепно. Н. Хайтов, ИО, 30. Хубавец беше — с буйна брада, носеше се чисто, достолепно и моята хубостница се заглеждаше в него, та го намразих повече. Ем. Станев, А, 148.

Списък на думите по буква