ДОСТОЛЮБЕЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСТОЛЮБЀЗЕН, ‑зна, ‑зно, мн. ‑зни, прил. Остар. Книж. Който е много приятен, мил, о̀бичен. Всяко нещо, което ся представи пред очите ни на света, изисква от нас чуства, които да съответствуват с характера му; ..; ако е прекрасно и достолюбезно, изисква от нас любов и прави ни да го обичаме. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 29. Яков, старият му баща, който го много обичаше за голямата му мъдрина,.., не можеше никак да ся утеши за загубата на достолюбезното си чадо. И. Ненов, ЧГ (превод), 50. Само благочестивото и невинното детенце може да бъде достолюбезно. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 12-13.