ДОСТООСЪДЍТЕЛЕН

ДОСТООСЪДЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. Който заслужава остро осъждане, порицание, който е много осъдителен. Някои от тях [народните представители] според влиянието си над другите често увличат и тях татък, където захождат те самите, замамени не от обществената полза, но от други достоосъдителни примамки. Г, 1863, бр. 11, 83. Заемите, които прави наший язик от руский и даже от европейските, далеч от да са достоосъдителни, тий са твърде извинителни. Ч, 1872, кн. 17, 798.

Списък на думите по буква