ДОСТОПАМЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСТОПА̀МЕТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Остар. Книж. Който е изключителен, забележителен и заслужава да се помни. В тези достопаметни и трагични дни видяха се неща, които са извън природата. Ив. Вазов, Съч. XVII, 113. През 1910 година .. Яворов загуби Мина .. това бе и за родината една достопаметна — една решителна, напрегната, бременна с ноебикновени събития година. М. Кремен, РЯ, 207. Българете имат пълно право да се гордеят с тая епоха [Симеоновата], която е достопаметна и с политическият напредок на прадедите им и с тяхната ученолитературна деятелност. Г. Бобриков, ИОБ, 11.

— Друга форма: достопа̀мятен.