ДОСТОПОЧИТАЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСТОПОЧИТА̀ЕМ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Който е достоен за почитане, за уважение; достопочтен, достоуважаем. Тая бе първата година откак след 12-годишно ортакувание и наедно живувание тези достопочитаеми майстори [казанджии] бяха се разделили. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 35. Нашите достопочитаеми граждане, като разбрали, че спасението ни е в науката, полагали са и полагат ревностни и неуморими старания за нашето възпитание. У, 1871, 74. Достопочитаемият свещеник, тогава даде знак да влезе злощастното сираче. Р. Блъсков, ТПД (превод), 11.