ДОСТРАШАВА МЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСТРАША̀ВА МЕ несв.; дострашѐе ме, мин. св. достраша̀ ме, прич. мин. св. деят. дострашало ме, св., непрех. Започвам да се страхувам, да изпитвам страх, обзема ме страх. Васил се извърна още веднъж на всички страни и като се видя самичък, изведнъж го достраша. Очите му се разшириха от уплаха и без да ще изпищя: — Мамо-о-о!... Ив. Планински, БС, 14. Самите къщи,.., бяха в по-голямата си част едноетажни и толкова паянтови, че човек почти го дострашаваше да се облегне спокойно на стената от страх да не рухне всичко върху него. П. Вежинов, ДМ, 36. В Клисура ме достраша, самичка и отхвърлена. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 221. Какво се случи в града, Петра не узна. Достраша я да пита. Побоя се като никога от Първан. Н. Каралиева, Н, 156.