ДОСТУДЯ̀ВА МИ

ДОСТУДЯ̀ВА МИ несв.; достудѐе ми, мин. св. достудя̀ ми, прич. мин. св. деят. достудял ми, ‑а ми, ‑о ми, мн. достудѐли ми, св., непрех. Започва да ми става студено, започвам да изпитвам студ. Мокри до кости, с цицини по главите, те се прибраха по домовете си. Марийка почувствува хлад, достудя ѝ. Кр. Григоров, ОНУ, 174. — Ние сме шест души, дядо, закъсняхме у тая гора, па ни достудя, та дойдохме да ни дадеш малко огън, да си запалим. Нар. прик., СбНУ Х, 148.

Списък на думите по буква