ДОСТЪКМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСТЪКМЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; достъкмя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Стъкмявам и това, което е останало да се стъкми, стъкмявам докрай, дотъкмявам. Достъкмиха грижливо багажа и се измъкнаха тихичко.

2. Тъкмя, стъкмявам още, допълнително. Достъкми парите, за да купим по-хубав шкаф. достъкмявам се, достъкмя се страд. и възрв.