ДОСУКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСУ̀КВАМ, ‑аш, несв.; досу̀ча, ‑еш, мин. св. досу̀ках, св., прех. Суча, усуквам, намотавам и това, което е останало да се суче, суча, усуквам, намотавам докрай. — Ха, седни на байковото си място, та повърти пък ти чекръчето,.. да видим можа̀ ли щеш да досучеш цевта. Т. Влайков, ПР I, 165. досуквам се, досуча се страд.