ДОСЪБО̀РВАМ, ‑аш, несв. (диал.); досъбо̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Досъбарям. досъборвам се, досъборя се страд.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.