ДОСЪ̀ЖДАМ, ‑аш, несв.; досъ̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Съдя някого напълно, докрай. досъждам се, досъдя се страд. и взаим.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.