ДОСЪНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСЪНУ̀ВАМ, ‑аш, несв., прех. Рядко. Със следв. същ. сън (членувано или с опред.). Сънувам и това, което е останало да се сънува, сънувам докрай. Докога? Та всеки миг ний мреме! / Непрекъснат погребален звън! / О, защо в един атом от време / да не досънуваш тежък сън? К. Христов, ИБ, 35. досънувам се страд.