ДОТАМАНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; дотаманя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. Правя нещо да стане колкото е необходимо, колкото трябва; дотъкмявам. дотаманявам се, дотаманя се страд.
— От араб. през тур. tamamlamak. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.