ДОТВОРЯ̀ВАМ

ДОТВОРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; дотворя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Книж. Творя, сътворявам и това, което е останало да се твори, творя докрай. Описанието беше основно средство за старите школи. Поетът описваше чувствата си, природата, събитията,.., при новата поезия впечатлението дава възможност на читателя да дотвори поетичния образ. Ив. Богданов, СП, 215. След крушение в личното щастие малцина оцеляват здрави и могъщи да дотворят подвига на своя живот. Ст. Грудев, АБ, 91. Духът си озари, / и пристъпи и дотвори / недотвореното от мен. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 158. дотворявам се, дотворя се страд.

Списък на думите по буква