ДОТЕГЛИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОТЕГЛЍВО. Нареч. от дотеглив; досадно. И колата се друсаше все тъй смешно и дотегливо, пренесла върху ръждясалите си пружини най-великия поет на Русия. С. Северняк, ВСД, 173. Само часовникът бие .. Той се вслушва в него. Като че ли вика равномерно, дотегливо: — "Сти-га, сти-га, сти-га, сти-га!". Борба, 1919, кн. 1, 18-19.