ДОТЀПВАМ

ДОТЀПВАМ, ‑аш, несв.; дотѐпам, ‑аш, мин. св. ‑ах, св., прех. Диал. 1. Довършвам да тепам, утепвам (Н. Геров, РБЯ I).

2. Допребивам, добивам, доубивам. Он [царският син] махнал със секирата, та я [халата] посекъл. Халата побегнала, и он окнал на братята си да идат да я дотепат. Къде минала халата, она бразда кръв правила. Нар. прик., СбНУ ХLIV, 487-488. дотепвам се, дотепам се, страд. Абата не ся е дотепала. Н. Геров, РБЯ I, 354.

Списък на думите по буква