ДОТЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОТЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; дотлѐя, ‑ѐеш, мин. св. дотля̀х, прич. мин. св. деят. дотля̀л, ‑а, ‑о, мн. дотлѐли, св., непрех. Изгарям бавно почти без пламък напълно, докрай. Докато яздеха през равнината, в главния град на каазата дотляваха руините на незапомнен пожар. Г. Манов, КД, 38. Само няколко главни дотляват и последните сини пламъчета играят по бронзовите лица на заспалите хора. Л. Стоянов, Х, 54. Реши да не разпалва повече огъня, нека дотлее на двора. Й. Радичков, СР, 162.