ДОТОЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОТО̀ЧВАМ¹, ‑аш, несв.; дото̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Точа, източвам и това, което е останало да се точи, да се източва докрай.

2. Точа, с точене наливам още, точа допълнително. Доточи още една кана вино, че това няма да стигне. доточвам се, доточа се страд.

ДОТО̀ЧВАМ СЕ несв.; дото̀ча се св., непрех. Нар.-поет. Точа се, източвам се напълно, докрай. — Ой ти момче, момче ореховче! / Що ми служиш и градом сълзи рониш? / Дали са ѝ вино доточило? Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 65.

ДОТО̀ЧВАМ², ‑аш, несв.; дото̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Точа, разточвам и това, което е останало да се точи, точа докрай. Доточих баницата.

2. Точа, разточвам още, точа допълнително. За баклавата трябва да доточиш още кори. доточвам се, доточа се страд.

ДОТО̀ЧВАМ³, ‑аш, несв.; дото̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Точа, наточвам, наострям и това, което е останало да се точи, точа докрай. Докато доточиш ножовете, ще съмне и ще мръкне.

2. Точа, наточвам, наострям още, точа допълнително. — Остър е бръсначът, ама я, доточи го още малко. доточвам се, доточа се страд.