ДОТРАЙВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОТРА̀ЙВАМ1, ‑аш, несв.; дотра̀я, ‑а̀еш, мин. св. дотра̀ях, св., непрех. 1. Трая, запазвам се до определено време; изтрайвам. Зелето дотрая до ранна пролет.
2. Изтърпявам, издържам до определен момент, изтърпявам докрай. Не дотраяха в магерницата. Грабнаха по-голям комат и сирене, па хукнаха през двора към голямата порта. Д. Марчевски, ДВ, 128. Чичо Гьорге с един поглед разбра защо се умълчаха, разбра и не дотрая. — Ти що чакаш? — обърна се той към Борча. — Твой ред е сега. Н. Нинов, ЕШО, 47. "Предателство!" — изригна / отново поп Матей, не могъл да дотрай, / Сокола думата да рече до край. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 78. — Дотрай да излезе месецът, па тогава си върви. Н. Геров, РБЯ I, 355.
3. Разг. Успявам да доживея; доживявам. Но борба, беди и съмнения подкосиха без време живота му. Ако беше дотраял до наши дни, той би казал: сега дойде време да почнем борба за свобода! П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 20. — Не се вълнувайте, мамо. Успокойте се. Аз ще прекарам тук няколко седмици. Всеки ден ще бъда при вас. — Може и да не дотрая тия седмици, сине — пошушна тя. В. Геновска, СГ, 272. Има правда, висша правда има: / след нощ утро иде, май след зима... / Позволи ми, боже, да дотрая, / дух убит да видя пак подигнат. Ив. Вазов, Съч. V, 190.
ДОТРА̀ЙВАМ2, ‑аш, несв.; дотра̀я, ‑а̀еш, мин. св. дотра̀ях, св., непрех. Диал. 1. За храна, пари и др. — свършвам, изчерпвам се напълно, докрай. — Ти, деде, наобиколи жената и децата и ги утеши. Жената да чува добре децата, па когито им дотрае съвсем хляба, намери им по малко брашънце, все некоги ще ти се издължа. П. Здравков, НД, 240-241. Жените са без сили вече, децата се поболяха, храната дотрая. М. Смилова, ДСВ, 17. Житото дотрая, а кукуруза е останал колкото за семе... Ст. Даскалов, ПЯ, 74. Калина бел дар предава / на свекър и на свекръва, / на девер и на етръви, / Дарила що е дарила, / па си ю дари дотрая, / немала да ги додари. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 325-326. "Леле Павле, леле мили братко, / защо илен [тъжен] по Будина одиш, / ..? / Дали са та айдуци обрали, / или са ти пари дотраяли?" Нар. пес., СбНУ Х LIV, 260.
2. Преставам да съществувам, бивам унищожен. Царство ти [на Костадина] е дотраяло, / та е турско настанало: / че надойдат връли турци, / връли турци, анадолци, / че разбият божи цръкви. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 103.
ДОТРА̀ЙВАМ СЕ несв.; дотра̀я се св., непрех. Дотрайвам2. — Фала тебе, Косул кеседжио, / оти шеташ коня по дворове, / .. / Дали немаш пари да си арчиш, / дали ти се пари дотраяли? Нар. пес., СбНУ ХLIII, 235-236. Джепана се дотраяло, / и рана̀ си довършили [комитите] / сичките се уплашили. Нар. пес., СбНУ XLIII, 452. "Фала тебе, цар Костадине, / .. / Царство ти се дотраяло, / турско царство настанало, / че надойда клети турци, / та че тебе да погуба, / царицата че зароба." Нар. пес., СбНУ II, 83.