ДОТРОШАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОТРОША̀ВАМ, ‑аш, несв.; дотроша̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Троша и това, което е останало да се троши, троша докрай; доразтрошавам. Момчето упорито дотрошаваше един голям камък.

2. Троша още, троша допълнително. Дотроши орехи за сладкиша. дотрошавам се, дотроша се страд.

ДОТРОША̀ВАМ СЕ несв.; дотроша̀ се св., непрех. Строшавам се напълно, докрай; доразтрошавам се. Най ми беше жал за нанизецо; знаеш, зърно по зърно е събирано... от баба и прабаба, па зер сега у мои ръце да се дотрошат?! М. Георгиев, Избр. разк., 214-215. Защо плачеш, ситна везария, / дали ти са игли дотрошиха, / или ти са клабадан доточи, / или ти са смила превършила? Нар. пес., СбИБ, 9.