ДОТРЯБВА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОТРЯ̀БВА св., безл., непрех. Става нужно, необходимо; наложи се. Наскоро след Димитровден дотрябва да се развърже и възлето с жълтичките. Т. Влайков, Съч. II, 139. — Аз не съжалявам никого..! Ако дотрябва, то и сам спокойно бих отишъл на бесило: от кръв, от смърт се не отвращавам! А. Страшимиров, Съч. I , 191. Във праведност той трябва да живее, / да бъде чист от помисли греховни / и ако в някой тежък миг дотрябва / живот и свидна радост да прежали, / .. / смирено жертвата да отдаде... Г. Райчев, ЕЦ, 18.

ДОТРЯ̀БВА МИ св., непрех. 1. Изпитвам нужда от някого или от нещо. — Челеби, имаш ли пари? — Защо питаш? — Защото ми дотрябваха, заеми ми. Ив. Вазов, Съч. ХII, 131. — Всичко ще мине и замине, како. Вие не сте самички... Каквото ти дотрябва, идвай у нас. Тате винаги ще ти помага... К. Калчев, ЖП, 314. Излезнеха ли на теферич,.., селските младежи започваха да се строяват и да пеят, да се надтичват и надскачват. — Всичко това някога ще ни дотрябва — разправяше Васил вечер на избрани, доверени измежду тях. Ст. Дичев, ЗС I, 360.

2. Пренебр. Само в мин. неопр. Не се интересувам от някого или от нещо, не желая някого или нещо. — Защо си спрял вън, Гики? Тате е може би горе. — Дотрябвал ми е. А. Страшимиров, Съч. V, 149. — Калино, сгоди ли се вече за Киро? — Много ми е дотрябвал твоят Киро! — Не го ли искаш? — Кажи ми кого искаш и ще ти го докарам вързан. К. Петканов, П, 87. — Не се намери ни един бащин-майчин да копне тука един-два пъти и да изравни височината. Нали сме българи! — А ти защо не копаеш, бай Пеньо? — Дотрябвало ми: аз да се мъча, а други да добруват. Да не съм слуга на хората? Ст. Чилингиров, РК, 114.

— Друга (диал.) форма: дотря̀бам, дотря̀ба ми.