ДОТУРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОТУ̀РЯМ, ‑яш, несв.; доту̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. Слагам, прибавям, турям още, слагам допълнително. Той взе лъжицата, изпита чорбата два-три пътя, дотури още малко сол, пипер и тригя.

Ц. Гинчев, ГК, 70. Ковачите все хвърляха нови и нови железа, омесваха ги заедно със старите, пак ги загряваха и пак дотуряха нови. Й. Радичков, СР, 132. дотурам се, дотуря се страд.