ДОТЪКМЯ̀ВАМ

ДОТЪКМЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; дотъкмя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св. 1. Прех. Свършвам, завършвам да тъкмя, да нагласявам, да подреждам нещо; достъкмявам. — Готова ли е роклята ти? — попита жена си. — Готова е — отвърна жена му и сне огледалото на чантичката си, пред което дотъкмяваше устните си с една червеновинена пастичка. Г. Караславов, Избр. съч. II, 353. — И аз мисля да се захвана на работа, но утре ще отида в гората... Трябва да дотъкмя плета. М. Смилова, ДСВ, 171. Председателят и двамата мъже, бай Коста готвачът и Исмаил пазачът, дотъкмиха кухнята.. Задимя огнището. Ст. Даскалов, ЕС, 241. Стремски поръча на жена си да дотъкми всичко в отсъствието му, за да могат да тръгнат веднага за гарата, щом се завърне от участъка. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 176.

2. Прех. и непрех. Остар. Допълням, набавям още колкото трябва. Всичко, което беше скътала за готвене и за подправяне се топеше, изчезваше, а нямаше откъде да го дотъкми. Г. Караславов, ОХ II, 687. — Едвам можа да вземе и дотъкми от няколко места две хиляди наполеона. Ив. Вазов, Съч. Х, 34. Ако ли ви са дарбите слаби, трудът ще ви ги вякчи, разтвори и ще им дотъкми, щото им не стига. Й. Груев, СП (превод), 242. И тъй чадата, за които родителите са грижеха приживе да им дотъкмят всичко, щото им е нужно, сега ги гледаме голи, без хляб и без покривка. Лет., 1876, 62. дотъкмявам се, дотъкмя се страд. Горе, на позициите, окопите бяха вече изкопани, .. Но имаше и още много нещо да се дотъкмява. Д. Талев, И, 534. А пък щом не взима от толкова души, трябва от някои да събера повече, та да се дотъкми, да излезе пак същата сума, която беше определена. Т. Влайков, Съч. III, 137.

Списък на думите по буква