ДОТЪРПЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОТЪРПЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; дотърпя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. дотърпя̀л, ‑а, ‑о, мн. дотърпѐли, св., прех. Диал. Изтърпявам, търпя докрай. Откако си отишол той, майка му, како жена, не можела да дотърпит да не влезит во одаята и да не видит шчо имат во нея. Нар. прик., СбКШ, 55. дотърпявам се, дотърпя се страд.

ДОТЪРПЯ̀ВАМ СЕ несв.; дотърпя̀ се св., непрех. Диал. Успявам да изтърпя докрай, да се въздържа докрай. Облага се Марко, млади Марко, / облага се с дете Андреяше: / по неделя вода да не пият, / .. / Дотърпе се Марко, млади Марко, / не стърпе се дете Андреяше. Нар. пес., СбАИ, 320.