ДОТЪТРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОТЪ̀ТРЯМ, ‑яш, несв.; дотъ̀тря, ‑еш и ‑иш, мин. св. ‑ах и ‑их, св., прех. 1. С тътрене докарвам нещо до определено място; довличам, домъквам. Дотътра с разтреперани от слабост ръце пълния догоре очаден бакър и сама, със сетни сили го намести върху разпалената печка. Г. Русафов, ИТБД, 274. На другия ден привечер Милко пристигна в Подгорово с рейсовата кола и с мъка дотътри натъпкания от майка му куфар до къщата на чичо си. Д. Ангелов, ЖС, 130. Той дотътри до Ирина два шезлонга и слезе долу, леко опиянен от удоволствието да запали цигарата ѝ. Д. Димов, Т, 337.

2. Прен. Разг. Пренебр. Довеждам някъде някого, който е нежелан, неприятен, или довеждам някого насила някъде; довличам, домъквам. Стопанката се показа от вратата, намуси се, като видя кого мъжът ѝ е дотътрил в това никое време, остави столовете в сянката пред къщи и си се прибра. Г. Караславов, ОХ IV, 278. дотътря̀м се, дотътря се страд.

ДОТЪ̀ТРЯМ СЕ несв.; дотъ̀тря се св., непрех. 1. Като се тътря, стигам до определено място; довличам се, домъквам се. Той се изправи и като залиташе и поемаше на глътки въздух, дотътра се до леглото и се отпусна подкосен на него. А. Гуляшки, Л, 429. Симпатичен човек беше и дядо. Той също не се сдържа да не ме види и, макар че му тежаха близо осемдесет години, с помощта на тояжката си се дотътри до плевнята. Сл. Трънски, Н, 60. Днес, като се качваше от столовата за мостика, стъпалата му се сториха неопреодолимо стръмни: дотътра се все пак. Н. Антов, ВОМ, 97.

2. Прен. Разг. Пренебр. Стигам до определено място, където съм нежелан, или стигам насила, по принуда; довличам се, домъквам се. Сега в къщи оставаха само двете. Никой няма да види и да чуе. Само дано не се

домъкне някоя гостенка. Старата настръхна, като си помисли, че някоя бъбрива съседка може да се дотътри за нещо тъкмо в това време... Г. Караславов, Тат., 251-252. — Та тъкмо се готвех да си вървя, току се дотътри Славе старшията,.., с трите златни нашивки по ръкава. П. Михайлов, МП, 46. — Не искаш ли... да се разходим?... А?... — смутолеви той.. — Затова ли си се дотътрил в нашето село? Й. Гешев, ВТ, 16-17. Повечето смятаха, че това е някой манастирски аргатин, на когото е омръзнало да работи и се е дотътрил тук да си вади по-леко хляба. Г. Караславов, СИ, 19.