ДОУБИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОУБЍВАМ, ‑аш, несв.; доубия̀, ‑ѝеш, мин. св. ‑ѝх, прич. мин. страд. доубѝт, св., прех. 1. Убивам някого напълно, докрай. Те [бумерангите] са много тежки и ако улучат по-голямо животно, само го зашеметяват, но и това е достатъчно за ловците, които бързо го настигат и доубиват с каменни брадви. К, 1963, кн. 8, 10. Сетне българите обходиха цялото бойно поле, прибраха оръжието и по-здравите дрехи на мъртвите,.., доубиха и ранените ромеи. Д. Талев, С II, 232. — Пуснете ме, момичета! — рекъл момъкът. — Не се плаша от халата. За нея съм дошъл! Аз я нараних. Искам да я доубия! Ран Босилек, Р, 112.

2. Избивам и тези, които е останало да се убиват, убивам всички докрай; доизбивам. Палачите продължиха да стрелят, за да доубият населението на героично отбранявалото се селце. доубивам се, доубия се страд.