ДОУБИВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОУБЍВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от доубивам и от доубивам се. Тогава бе ранен и стратегът Теодосий, който падна от коня си и тъй се спаси от доубиване. П. Константинов, ПИГ, 48. Един тежко въоръжен гладиатор е повалил своя противник и очаква знака от ложата на весталките, за да го доубие или пък пощади живота му. Насоченият към земята палец на весталките означавал доубиването на победения гладиатор. Ист. V кл, 122. Повсеместните доубивания на населението в окупираните селища предизвикаха всеобщ ужас и негодувание.