ДОУВЍРАМ, ‑аш, несв.; доувря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. доувря̀л, ‑а, ‑о, мн. доуврѐли, св., непрех. Разг. Вря още, вря допълнително. Бобът трябва да доуври, защото е полусуров.