ДОУНИЩОЖАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОУНИЩОЖА̀ВАМ, ‑аш, несв.; доунищожа̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Унищожавам и това, което не е било унищожено, унищожавам, ликвидирам напълно, докрай. Разярените турски пълчища вилнееха по селата и доунищожаваха това, което не беше унищожено — и люде, и добитък, та палеха и горите, за да няма къде да се крият комитите. Д. Талев, И, 608. На изток франките разгромили държавата на чергарите авари. Българският хан Крум я доунищожил и сложил край на грабителските им набези. Границата между българи и франки била установена на р. Тиса. Ист. VI кл, 12. В това време по-улегналите хора седят на край трапезата и доунищожават закуските. Св. Минков, РТК, 162. доунищожавам се, доунищожа се страд.