ДОУСУКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОУСУ̀КВАМ, ‑аш, несв.; доусу̀ча, ‑еш, мин. св. доусу̀ках, св., прех. Усуквам и това, което е останало да се усуква; усуквам напълно, докрай. Тя изгуби търпение и остави момичето да доусуче нишките. доусуквам се, доусуча се страд.