ДОУШИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОУШЍВАМ, ‑аш, несв.; доушѝя, ‑ѝеш, мин. св. ‑ѝх, прич. мин. страд. доушѝт, св., прех. Ушивам и това, което е останало да се ушие, ушивам напълно, докрай. Когато шапката беше на привършване вече, остави я на масата и излезе да се разходи из село; и чак като се завърна привечер, я доуши. Ушита вече, готова — внесе я в къщи. Ил. Волен, РК, 69. доушивам се, доушия се страд.