ДОХАЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОХА̀ЖДАМ, ‑аш, несв. (диал.); до̀йда, ‑еш, мин. св. ‑о̀х, прич. мин. св. деят. дошъл и (диал.) дошѐл, ‑шла, ‑шло, мн. ‑шлѝ, св., непрех. Дохождам; дохадям, доходям. — Един мой чичо дохажда чак от село, за една шкембе чорба! Д. Бегунов, ГВВ, 5. И наистина, редовно всяка събота, почти по едно и също време, Палазов дохаждаше в Антимово. Й. Йовков, ВАХ, 40. След това тя и не помислила вече да се бърка в работите им, престанала дори да дохажда у тях. Т. Влайков, Съч. II, 259. Вярно, дохаждаше приемният изпит и пускаше само ония двама-трима, дето наистина знаеха. Ст, 1970, бр. 1268, 2. В тия минути Славейков дохажда до пълно отчаяние. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 99. Ручок дохажда и слънце-пламък / прежуря, пали дърво и камък. П. К. Яворов, Съч. I, 40.