ДОХВЪРЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОХВЪ̀РЛЯМ, ‑яш, несв.; дохвъ̀рля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. Диал. С хвър‑

ляне запращам нещо до определено място. "Еве юнак кого викаха, кои хвърлят камен от село Лобутин до село Доброщи." Така му рекол Марко на кралеите и го метнал камено за во селото Доброщи. Арно току, не го дохвърлил до во селото, ами до полпат го хвърлил и тамо паднал. Нар. прик., СбНУ ХV, 117.