ДОХОД —Речник на българския език — алтернативна версия

ДО̀ХОД м. Иконом. Постъпления от пари или от стоки и услуги в парично изражение на физически лица или на стопанските агенти срещу вложен труд, капитал и от материални активи (собственост). — Ходи ли на воденицата? — попита Манол .. — Ходих и се убедих, че от нея нищо не става и само си губим времето .. Няма никаква работа и целият доход от миналия месец е сто кила царевица и шейсет лева. Ем. Станев, ИК I и II, 28. — Ние държим и гостилницата, че тя ни дава почти толкова доходи, колкото и целият останал хотел. О. Василев, ЖБ, 297. Доходът от това представление, както и този на последующето на "Райна княгиня",.., беше отреден за българското благотворително братство. СбЦГМГ, 245. — Двамата стрелочници са непоправими — .. Хлябът им е осигурен на село, а в железниците работят за допълнителен доход. М. Марчевски, П, 174. Той си представи горчиво загубата на богато платената служба и на безбройните възможности за странични доходи, свързани с нея. Д. Димов, Т, 280. Когато започнаха да работят и двамата, месечният доход на семейството значително се увеличи.

◊ Национален доход. Иконом. 1. Общата сума от доходите на всички физически лица и стопански агенти в една икономика за определен период. 2. Частта от брутния вътрешен продукт след приспадане на материалните разходи за всички произведени стоки и услуги в една икономика през определен период.