ДОХОДЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОХО̀ДЯМ, ‑яш, несв. (диал.); дохо̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. Дохождам; дохадям, дохаждам. — Де ще е, отишел си е. Ама той ходи и доходя. Й. Йовков, ПГ, 168. Димо Церовченино доходѝ ли тая заран? Ив. Вазов, Съч. VII, 37. — Татко ти ѝ снощи доходял, / за тебе синко да пита. Хр. Ботев, Съч. 1929, 34. Отговори гиздава девойка: / — Седем годин ка ме он засака, / седем пъти за мене доходи, / а тата ме на Павел не даде, / порад мене и хайдук отиде. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 239.