ДОЧАКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОЧА̀КВАМ, ‑аш, несв.; доча̀кам, ‑аш, св., прех. 1. Чакам някакво действие да се извърши докрай или някакво обстоятелство, момент да настъпи. Гърдьо го слушаше усмихнат, дочака го докато изпие чашата си, след туй изпи и своята. Й. Йовков, ЧКГ, 160. Марко не я [стрина Вета] дочака да довърши. Той излезе бързо в трема и викна: — Невесто! Д. Талев, СК, 11. Тая вечер щях да се годявам .., едвам дочаках вечерта и се упътих към дома на моята бъдеща жена. Елин Пелин, Съч. IV, 232. Ядяха и пиеха [хората] и във весело настроение дочакваха започването на големите игри. А. Гуляшки, ЗВ, 133. — А коя е девойката? Сестра ли ти е, невеста ли, що? — попита веднага Момчил, без да дочака отговора. Ст. Загорчинов, ДП, 401. Недей дочаква и зори / върви ори. П. К. Яворов, Съч. I, 39.
2. Чакам, изчаквам някого или нещо да пристигне, да дойде. Той дочакваше куриера вкъщи и вземаше парите, без да ги брои. Л. Михайлов, Ж, 125. Той беше ме съгледал, та се бе повъзпрял да ме дочака. Т. Влайков, Съч. II, 74. След като се установи, че Въкрил е заложник, тя се примири и се поуспокои. Пленник, ех, нали е жив, нали и войната се свърши, ще чака, колкото и тежко да ѝ е, ще го дочака. Г. Караславов, ОХ II, 475. Но тя не забрави оня ран предизгрев слънце, в който другарките ѝ.., дочакаха насред село рейса. Н. Каралиева, Н, 130. И с колко много радост аз дочаках / писмото ти едва дошло у нас. М. Петканова, Ст, 120. // Посрещам. Жътварите го [дядо Костадин] дочакаха изправени. Димитър беше начело. К. Петканов, СВ, 102. На другия ден Свищов бил честит да дочака и императора Александра — една година нещо след смъртта на Ботева! Ив. Вазов, Съч. ХI, 40. Малки облачета в бухнати дантелени гащи се строяваха, за да дочакат своя слънчев господар. Н. Хайтов, ШГ, 193. // Причаквам. А имаше и по-тежки случаи, когато някоя разярена куковчанка дочакваше мъжа си зад някой ъгъл и с думите: "Откъде идеш, мръснико?" започваше да издевателствува над неособено трезвата му физика... Т. Данаилов, РВ, 11.
3. Прен. Доживявам до определен момент или до някакво събитие. Ала една зимна нощ, кога сети последния си час и смъртна хладина полази костеливите ѝ ръце, домиляха ѝ пак земни теглила, закръсти се, замоли се — да ѝ продължи Бог дните, поне Пасха да дочака. П. Тодоров, И I, 43-44. Сватбата ни стана голяма и шумна:.. А когато обрядът свърши и се заизреждаха да ни поздравят, при мене дойде леля Анастасия: — Еленке — каза тя, — майка ти нема̀ щастие да дочака тази радост — дай аз да те целуна вместо нея... Г. Райчев, Избр. съч. I, 51-52. Аз ще дочакам празника на мойте братя / и размаха на техните крила. Хр. Смирненски, Съч. I, 106. — Дочаках те
и аз, дочаках най-подире / ден с обич оплоден и благодарно тих. Е. Багряна, ВС, 60. дочаквам се, дочакам се страд.