ДО̀ЧАС нареч. Диал. След кратко време, не след много време; дочаска. Между това тримата братя порастоха и навремене ся посбутваха помежду си, сега мъмреха едногото, че не работил колкото тряба, дочас другиго, че продал на малка цена търговийката. П. Р. Славейков, СК, 45.