ДОЧЕСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЧЀСВАМ, ‑аш, несв.; дочѐша, ‑еш, мин. св. дочѐсах, св., прех. Разг. 1. Довършвам чесането, почистването на козината на кон, вол и др., чеша напълно, докрай. Докато дочесваше кръглия задник на някакъв кон, Петър прошепна на Първановия: — Все мене гледай! Щом усетя нещо, ще юрна. А ти — подире ми. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 498.

2. Довършвам сресването на коса.

3. Чеша, почиствам и онези, които е останало да се чешат. дочесвам се, дочеша се. I. Страд. от дочесвам. II. Възвр. от дочесвам във 2 знач.