ДОЧУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОЧУ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; дочу̀я, ‑у̀еш, мин. св. дочу̀х, прич. мин. страд. дочу̀т, св., прех. 1. Чувам отдалече, обикн. слабо, неясно, долавям със слуха си. От прозореца, дето гледаше към шосето, дочувах провикване на младежи. Някъде отдалече долиташе и нежна моминска песен. Кр. Григоров, Р, 15. Той дочуваше само гласовете им, но не разбираше ни дума. В. Геновска, СГ, 46. Вардарски едва сега дочу шума на реката оттатък градината и въздишките на вечерника, който сновеше между дървесата вън, в тъмното. Д. Талев, ПК, 79. И сякаш дочувам — в старинна легенда унесен — / хайдушката песен на стария роден балкан. Хр. Ясенов, Събр. пр, 30.
2. Прен. Узнавам, научавам нещо от мълва, по слух. Откак влязох във вашата къща, разбрах, че майка ти не ме обича. Преди да се оженим дочувах, че не ме искала за снаха, но сега се уверих. И. Петров, НЛ, 132. Войниците, както дочувам, са имали някакви войнишки съвети. Така че казарменият покрив днес не е никак сигурен за вас. Д. Ангелов, ЖС, 704. Защо се бе отдръпнал Лазар от нея?... — тя също бе дочула злобните приказки, които се разнасяха из града за нея,.. — Дали не бе дочул нещо и Лазар? Д. Талев, ПК, 214. ● Разг. Чул-не дочул. Ловците не се вестиха към езерото. Патицата се засмя и си каза: "Колко страхлив е тоя заек. Чул не дочул — ловци!" Ив. Петров, ЛСГ, 96. дочувам се, дочуя се страд. Тръгна нагоре към габъра, където едвам се дочуваха звънците на козите му. Й. Йовков, СЛ, 104. Отвън се дочува весел глъч.
ДОЧУВА МИ СЕ несв.; дочуе ми се св., непрех. Чувам нещо съвсем слабо, неясно, без да съм сигурен какво е; долавям. Дочува ми се някакъв шум, като че ли се приближава кола.
ДОЧУ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; дочу̀я, ‑у̀еш, мин. св. дочу̀х, прич. мин. страд. дочу̀т, св., прех. Диал. Пазя, запазвам до определен мо‑
мент. Жената била много богата и мажот ѝ, кога умирал, клетва беше ѝ оставил, та да не се мажит, ами децата да му порастат и стоката да му я дочуят на децата. СбНУ ХV, 101. Мили мои девет сина, / девет сина, девет снахи, / кой ще са наем наеме, / да дочува имането, / майчиното ни, бащиното ни. Нар. пес., СбИБ, 21. дочувам се, дочуя се страд.