ДОШЕПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОШЀПВАМ, ‑аш, несв.; дошѐпна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. дошѐпнат, св., прех. 1. Свършвам да шепна, да говоря нещо, шепнейки. Двете момичета си шушукаха и още не бяха си дошепнали последните думи, когато той влезе при тях.

2. Индив. Нашепвам. Баша му .. е бил принуждаван .. да скита от град на град .. По тоя начин бъдещият поет се е запознавал пряко с всички баирища, .., а горските шубраци, скали и пещери са му дошепвали дивните приказки, с които домашните ратайкини са дразнили всяка вечер трепетното му въображение. П. П. Славейков, Съч. I, 5-6. дошепвам се, дошепна се страд.