ДОЯДЯВА МЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЯДЯ̀ВА МЕ несв.; доядѐе ме, мин. св. доядя̀ ме, св., непрех. Обхваща ме яд, гняв; разгневявам се, ядосвам се. Драгой се понамръщи, а Панчо изтри ръцете си о панталона от смущение. Доядя го,че момчето така изведнъж го засрами пред техника. В. Ченков, СНД, 35. — Попитах за една ярчица и се хванах за главата — трийсе лева ми поиска мари, Станке! Доядя ме, скарах ѝ се [на царовката]. Г. Караславов, ОХ II, 639. Някой път те доядее и си върнеш стоката, защо да ѝ подбиваш цената? Т. Влайков, Съч. II, 182. А мене ме доядя на Лена — вместо да застане тихо и мирно, тя все така се хили — нелепо и глупаво. Д. Бозаков, ДС, 82. Доядя го на Рамзина, която остави децата му и тръгна да мисли за себе си. Кой ще гледа Салито и Фатмето? Б. Несторов, АР, 268.