ДОЯЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОЯ̀ЖДАМ, ‑аш, несв.; доя̀м, доядѐш, мин. св. доя̀дох, прич. мин. св. деят. доя̀л, пов. доя̀ж, св., прех. 1. Ям, изяждам и това, което е останало да се яде, изяждам докрай; доизяждам. Хлябът и сиренцето много, много ми се вслаждат! Дояждам ги до троха. Т. Влайков, Пр I, 207. — Кому махаше преди малко, Лина? — съвсем неочаквано попита Методи, като дояждаше бързо десерта си. М. Грубешлиева, ПП, 205. Вечерта мина тихо. Замбин сякаш искаше да каже на гостите си, че му се ще да остане сам. Още докато децата дояждаха, той се дръпна от софрата и изтегли някаква книга. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 270. Доядох, без да бързам, студеното телешко и мрачно се понесох към неизвестната маса. П. Вежинов, Б, 9. Влязоха в градината и си избраха една усамотена скамейка. Все така деловито и енергично Бахчевански дояде кифлата си. Ем. Манов, БГ, 225.
2. Прен. Разг. Изразходвам съвсем, докрай и това, което е останало от пари, имот и под. Повечето от тях дояждаха каквото им бе останало от бащи и деди, някои бяха и съвсем обеднели, но и те държаха за своя господарски назъм — не цапаха ръцете си с чук или с мотика. Д. Талев, ПК, 129.
3. Прен. Разг. Проявявам враждебност към някого и го преследвам, докато го измъча съвсем, докрай; довършвам. — Чавдаров... нощес пак го сънувах — нещо ми се зъбеше... Онзи ме я̀де, я̀де, този ще ме дояде. Ст. Костов, Г, 47. Да се проводят троица души до сръбското правителство, щото да се разберем щем ли в едно време тия и ния кой с каквото може да избием господаря си, който ни е заял и иска му се да ни дояде с жени, с деца и с всичкия ни имот, или не. Ив. Унджиев, ВЛ, 196. дояждам се, доям се страд. Те шушнат, споглеждат се трепетни, бледни, / а бърже дояждат се вече последни / прикрити от лани храни. Хр. Смирненски, Съч. I, 90.
◊ Дояждам / доям хляба на някого. Разг. Отнемам и това, което е останало от средствата за препитание на някого, за да мога да го използвам аз докрай. Знаеха, разбира се, че знаеха еничарите за новата войска. И бяха се досетили, че за тях вече не ще има живот, че тия низами ще им доядат хляба. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 413-414.
ДОЯ̀ЖДА МИ СЕ несв.; доядѐ ми се, мин. св. доя̀де ми се, прич. мин. св. деят. доя̀л ми се, св., непрех. Обхваща ме желание да ям; прияжда ми се. Как така, да му се дояде на някое дете и да не му дадеш... Кр. Григоров, ОНУ, 12. Така ми се дояде, че пред очите ми започнаха да се явяват тъмни кръгове. Н. Хайтов, ПГ, 97. // Обхваща ме желание да ям точно определено нещо. — Не още, госпожа — отговори свенливо момичето, — няма да си ходя, но ми се доядоха череши, та рекох да си набера. К. Калчев, ПИЖ, 149.
ДОЯ̀ЖДАМ СИ, ‑аш си, несв.; доя̀м си, доядѐш си, мин. св. доя̀дох си, прич. мин. св. деят. доя̀л си, пов. доя̀ж си, св., непрех. 1. Ям още толкова, колкото трябва, ям допълнително, докато се нахраня съвсем. По-настрана стоеше саханчето с пържена сланина с извара. А край него бяха отворени пълни похлупци сирене, готови да ни предложат услугите си, ако ни не стигне другото да си доедем. Т. Влайков, БСК II, 175. Не го оставяше да си дояде и пак го гонеше: "Стига си ял, Калине". Й. Йовков, ВАХ, 123. Да, каквото и да правех, разговорът на софрата все около мене се завърташе и аз много страдах от това и никога не си
дояждах. Бързах да се махна, макар и гладен. К. Калчев, ПИЖ, 57.
2. Изяждам и това, което ми е останало да ям. След неговото излизане ние отново сядаме на паралията да си доядем. Т. Влайков, Пр I, 72.
3. С отриц. не. Системно не се храня колкото е необходимо. Със сотици хиляди скитат из света хора, които не си дояждат, хора, на които хлябът не стига. Защото нямат пари да си купят. П. Спасов, ХлХ, 321.