ДРАГИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРА̀ГИЧЪК, ‑чка, ‑чко, мн. ‑чки, в обръщение за м. р. ед. ч. ‑чки, прил. Умал. гальов. от драг. Всичко съм ази сторила, / отрова не съм сложила, / че си драгичък на буля / и си едничък на бача. Ц. Церковски, Съч. II, 197. — Ех, драгичка, любовта старо и младо не пита. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 109.