ДРАГО —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРА̀ГО нареч. Само с гл. съм, ставам в 3 л. ед. и обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва приятно чувство, удоволствие, радост; приятно, хубаво. Баща ѝ и той .. не сваляше очи от Невена, драго му бе, че има хубаво и работно чедо. К. Петканов, ОБ, 140. Драго му ставаше, като слушаше снахата да пее из къщи. И. Петров, НЛ, 107. — Ах! Колко ми беше драго като станах млада булка! Д. Войников, РК, 28. Той му се видя прибран и кротък момък. И приказките му бяха едни пътни, да ти е драго да го слушаш. Г. Караславов, ОХ I, 408-409. За малко време, гледаш, спъстрило се от моми, момци, сгоденици, булки, разголемило се онова хоро, разширило се, то да ти е драго да го гледаш. Китка V, 1886, кн. 14, 26. Там си мане мо, заварих, / едно мънинко момиче; / сбирало сено, сбирало, / легнало да е заспало; / драго ми ѝ да го погледам, / мило ми ѝ да го събудя. Нар. пес., СбГЯ, 234. ● За усилване мило <и> драго; (по-рядко) драго и мило; драго, по-драго. Диал. Когато се сговорихме да продължа училището си, тъй драго и мило ми стана, че едва не заплаках от радост, подскочих, хвърлих се на шията ѝ и я зацелувах по съсухрените ѝ бузи. Кр. Григоров, ОНУ, 63. Да ти е мило и драго да гледаш как с жъдно сръце начнаха да ся стичат .. в читалището, всяка неделя, кога удряше клепалото за вечерня! Й. Груев, КН 4 (превод), 68. Що ми е мило и драго, / че са е пролет пукнала! Нар. пес., П. Р. Славейков, КНП, 86. Най ми е драго, по-драго / комшийче либе да либа: / из двора хода, — гледам го. Нар. пес., СбВСтТ, 512.
◊ Драго ми е. При запознаване — за израз на любезност; приятно ми е. Запознаха се. — Началникът на гарата? — зарадва се енергичният мъж и силно стисна ръката на Станкулов. — Драго ми е... Бранков. М. Марчевски, П, 199. — Как ви беше името? — Никола Папазов. — Драго ми е. Ив. Вазов, Съч. ХII, 121.
? Кажи му (речи му) аго, да му е драго. Разг. Употребява се, за да се изтъкне, че е добре някой да бъде поласкан или че е нужно да се угодничи, за да се извлече облага. — А, господин Радинов... Не те познах... — Много ме величаеш, бай Кольо, какъв господин съм аз. Здрасти. Старецът се ръкува, като събра пети, .. — Тъй знам аз, господин Радинов, службата ни е такава — речи му аго, да му е драго. Ем. Манов, ДСР, 129-130. — Трънчев, .. това да ти е урок: друг път пести поклоните си — за истинските големци.. — Няма нищо, бе брате, казвай всекиму аго — да му е драго! Ив. Вазов, Съч. IХ, 91.