ДРАГОВИЧИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРАГОВЍЧИ мн. Истор. Драговити. Тези тъй чести и укрепени против пагубното византийско влияние славенски пле‑

мена бяха следующите: .., тракийските драговичи, .., македонските драговичи, .., смоляните, .. и още някои, които не ни са известни. М. Дринов, ППБН, 52. Може да се предполага [около VI в.], че драговичите са владеели чепинската крепост. Ст. Михайлов, БС, 237. Десет души войводи.. имаше по българските земи.. Освен тях за велики боляри се брояха князете на смоляните и драговичите. А. Дончев, СВС, 138. На североизток до лехите живели многобройни словенски племена .. При Карпатските планини — хървате, ..; на Горний Днепър и Двина — кривичи около Смоленск и Полоцк; техни съседи на запад били драговичи. Й. Груев, Лет, 1872, 212.