ДРАГОВОЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРАГОВО̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Който става по собствено желание, без принуда, на драга воля; доброволен. Противоп. принудителен, задължителен. За да може послушанието да бъде знак на любов, то трябва да бъде драговолно. ИЗ 1877, 106. Чуй, Алгара, / той жертва драговолна те обрича / пред другиго. Г. Райчев, ЕЦ, 16. Едничко тук достоен мъж те виждам / и пръв сред равни и свободни хора, / заслужил чиста, драговолна почит. Д. Стоевски, ВТ (превод), 104.