ДРАГОЛИБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРАГОЛЍБЕН, ‑бна, ‑бно, мн. ‑бни, прил. Остар. Драголюбен. Срещата му кратка беше с драголибната мома. Ив. Вазов, Съч. IV, 176. Аз слушах простата драголибна мелодия, свирена с чувство. Св. Миларов, СЦТ, 11-12. От всички общински свръзки най-милата и най-драголибната е оная, която свързва всякого с отечеството му. Пч, 1871, кн. 6, 52. [Жена на] 31. год. Показва са драголибна и драговолна, кога са събере с мъжие. Г, 1863, бр. 10, 88.