ДРАГОМАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРАГОМА̀Н м. Остар. Драгоманин. Бре гиди Димо драгоман, / бре гиди преден драгоман! / Посъбра чета голяма, / в Руманя ша ги заведе. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 226. Драгоманът на Високата порта започна да взима пари от немците, защото Франция даваше ниска цена за опасното му предателство. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 10. За венчаването сме съгласни и двете страни да стане тайно .. Според всичко това аз намислих да ви пратя пръстена с драгомана си г-на Карабета. АНГ I, 106. Когато са съдеше някой политически престъпник в Турция, европейските консули и посланици изпровождаха своите драгомани в съдилищата. Хр. Ботев, Съч. 1929, 279.

— От араб. през гр. δραγο(υ)μάνος.