ДРАГОМАНИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРАГОМА̀НИН, мн. драгома̀ни, м. Остар. 1. В миналото — мъж, който оглавява, води група наемни работници, обикн. жетвари, и представя техните интереси и искания пред работодателя; драгоман. Той се пазареше с чорбаджията за надницата, той уговаряше колко пъти трябва да се хранят жетварите — с една дума грижеше се за всичко. Разбира се, като драгоманин, той вземаше по четири-пет лева от надницата на всеки жетвар. Кр. Григоров, ТГ, 73. Идваха и селски девойки от по-далеко. Водеше ги драгоманин — довереник на родителите, който трябваше да ги пазари [за слугини]. П. Мирчев, СЗ, 107. Тези чети .. ни наумяват нашите загорски.. чети, които се спущат от планината в Тракия и Добруджа и там работят цели недели под открито небо за няколко гроша, под началството на един драгоманин. Т. Икономов, ЧПГ, 29.

2. Остар. Преводач при дипломатическо представителство или консулство; драгоман. — Ще го [писмото] дадеш на драгоманина в руското консулство — за господина Найдена, да го препратят. Ст. Дичев, ЗС I, 589. Дебрянски беше тука турски чиновник — драгоманин при чужденците инженери. Ив. Вазов, Съч. ХI, 27. Консулът казал на драгоманина: — Кажете на г-на валия, че ни са изпратени из Русия пари да раздадем на сиромашките фамилии в Търновско. НБ, 1876, бр. 37, 145. // Разш. Водач. Някога, след месеци, щеше да се чуди защо е постъпил тъй през този ден, откъде бе му хрумнало да се пише драгоманин на триста души бежанци, кой го беше накарал да свърже пътя си с техния. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 287.