ДРА̀ГОСТ

ДРА̀ГОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. Остар., сега поет. и диал. 1. Само ед. Приятно чувство, удоволствие, радост. Ангелика беше щастие за целия дом.. Още като я видиш, още като застане срещу тебе и драгост бликва в сърцето ти. Д. Талев, ГЧ, 244. Те посрещаха тази вест [за Съединението] с такава радост и драгост, сякаш все за това бяха мислили. В. Геновска, СГ, 315. — Е, мамо, харесваш ли ми годеницата? — закачи я веднъж Русин. — Та питане ли иска, сине — отвърна сломена от милост и от драгост, майката. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 134. Хаджи Пени се радваше на силата ѝ [на Панайотка] да заповядва. Той с драгост ѝ се покоряваше и изпълняваше всичко, каквото тя пожелаеше. Д. Немиров, Б, 163. Българинът ще земе българско-българския речник и ще са запъне да чете с драгост думите от милия си език. Ч, 1875, бр. 9, 413.

2. Обикн. мн. Лица или предмети, неща, които предизвикват това чувство; прелест, красота. Наистина ли пак за твоите очи съм драгост, / наистина ли през отлъката не ме забрави, / нима наистина не съм ти отмилял? П. Пенев, Худ. С I, 331. До портата той изново се спря и .. се загледа към равното поле, което започваше от тях .. Вред зеленина, миризми от цветове — великденски хубости и драгости. Ц. Церковски, Съч. III, 118. Тя си триеше очите, а под бялото нощно облекло покриваното ѝ тяло представяше неподражаеми драгости. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 179.

От драгости. Остар. и диал. От радост, от удоволствие. Ударихме си по едно тупане-лупане по рамената, та чак бърчината са потресе от драгости. Н. Хайтов, ПП, 87. Старата повтори задачата на ума си, върза Белуша вън на лозницата .., за да е пред очите ѝ, дръпна я за брадичката от драгости и се залови да готви. Г. Краев, Ч, 13. — Скочих, та прегърнах бае Пенча и от драгости заплаках. Ил. Блъсков, ДБ, 29.

Списък на думите по буква